Съдържание на статията
Миещо куче е индивид от кучешкото или кучешкото семейство, хищник. Принадлежи към категорията на бозайниците. Всеяден. Най-близкият му роднина е лисицата, във връзка с това тя е широко известна като Усурийската миеща лисица. Освен това тя получи такива имена като миеща мечка, Усури миеща мечка. В някои страни той се нарича мангут или тануки.
Характерни знаци
Миеща мечка - мистериозен и необичаен представител на фауната, съчетаващ чертите и навиците на различни, а не подобни животни. По външни характеристики той има голямо сходство с миеща мечка. Те имат една и съща черепна структура и ясно видим цвят на муцуната под известната „маска от миеща мечка“ с ярък тъмен цвят, подобен по цвят и структура на козината. Кучето-миещо месо назаем много от навиците си от лисицата. Домашен охранява къщата и ходи като обикновено домашно куче, а когато живее директно вътре в къщата, е обучен да ходи до тоалетната в котешка тава.
Размерите на куче за възрастни миещи мечки не надвишават размера на обикновено обикновено куче. Размерите им са приблизително еднакви. Тялото е удължено, дълго около 80 см, опашката е дълга до 25 см, общото телесно тегло варира от 4 до 10 кг.
Тъмносивият или кафяво-сив цвят на козината на есуса Усури постепенно се превръща в по-светли нюанси на козината отдолу. Рядко се откриват екземпляри. В тази порода има албиноси с бяла козина. Козината на усурийския миещ мек е много груба, доста дълга, по цялата линия на билото ярка ивица с тъмен цвят, къса пухкава опашка без ивици и следи. По своя тен е малко животно, в същото време доста жилаво, с къси лапи, които се движат само по земята, без да се катерят по дървета и храсти. Плува страхотно. Бузите създават впечатление за пепеляв нюанс върху тях.
местообитания
Благоприятните условия за техния живот и отглеждане е влажният климат. Те обитават места в низини, гъсто израснали подраствания, по протежение на отворите на реките, по бреговете на езера, ливади с висока влажност, речни гори и блатисти райони.
начин на живот
Бидейки непретенциозни по природа, често миещите се кучета избират да намерят изоставени нори на лисици и язовци, живеят в скалисти пукнатини, разположени са между корените на дърветата. При липсата на тези места те се задоволяват с открити шезлонги в близост до пътни пътища, до населени места. Рядкост е да копаят убежище за себе си с лапите.
Кучетата от тази порода са активни през нощта, излизайки от домовете си след здрач.Те могат да станат жертва на лов на по-големи хищници, главно на вълци, които лесно миришат на следите му и активно изтребват дори силни жилави индивиди от тази порода, особено в пролетно-летния период. Крехките малки кубчета на миещо куче допълнително стават лесна плячка за рисове, лисици, бездомни бездомни кучета. Усурийският миеща мечка обикновено не се сблъсква с врага през целия си живот; способността мигновено да се скрие и да се преструва, че е мъртва, й помага да избяга от преследването им, което често е ефективен метод. Същият метод на защита се използва от миещото куче и когато се появи човек - ловец, който е и негов враг. Мъртвото животно, което се появи по пътя, обърква нещастния ловец, а междувременно, възползвайки се от неговото недоумение, миещата мечка също оживява моментално и беше такава.
С настъпването на зимните настинки и силните студове се наблюдава намаляване на активния живот на миещо месо с около 25%. Предвидено е защитно свойство на тялото й - зимен сън, който продължава през всички мразовити зимни дни, като средно зимен сън продължава от 1 до 3 месеца. Тази характеристика ги отличава от другите породи кучета. През студена зима с умерена температура, миещата мечка не зимува, а остава будна, очертавайки периодично тежки температурни промени в заслона.
С настъпването на пролетта веднъж гъстата козина значително се изтънява, става скучна, което създава усещане за неудобност и скърцане на това животно.
храна
Диетата на миещо месо е богата на разнообразие поради всеядния си характер. Тя изследва различни усамотени територии в търсене на храна, броди по плитки места от горски водоеми или изследва крайбрежието на морето. Според метода за събиране на фуражи е типичен колекционер.
Миещата мечка е с недоразвити зъби, сплескани зъби. Диетата й е много разнообразна. Бидейки хищник по природа, тя се храни предимно с малки животни с форма на мишка, тъпче гнезда на птици, яде яйца. От птиците черният раб, фазаните, глухарят и лешниковият труп влизат в диетата му. Не против да разнообразите диетата си с бъгове и други различни насекоми, жаби. Заедно с това лесно се отпуска просто храна от растителен произход: плодове, падащи от дървета, плодове, овесени зърна, просо, уши от царевица, различни зеленчукови култури, лук и коренища.
В търсене на храна може да измине 10 км на ден, търсейки храна близо до езера или сред гъсталаци на дървета и храсти. Непретенциозността в храната се изразява в способността да се консумират дори хранителни отпадъци или полумъртви риби. Те охотно ровят в кофи за боклук, съсипвайки градовете на камеото. Постоянното търсене на храна спира с настъпването на зимата, когато в нея попадат твърде къси лапи на кучето, които не са пригодени за сняг, което създава трудности при активно движение. Следователно, инстинктът на кучето преди настъпването на зимните настинки е желанието да угояват повече, да наддават на тегло и спокойно да зимуват.
Домашен миеща мечка също е непретенциозна в храната, но за да се гарантира запазването на нейното здраве и активност, е препоръчително да разнообразите ежедневната диета с продукти, съдържащи витамини и минерали, необходими за живота и растежа. Тя трябва да бъде: месо, рибни продукти, зърнени храни и зърнени храни, зеленчукови култури. Има и специално произведени сухи храни за кучета, съдържащи всички необходими хранителни вещества.
Одомашняване на миещо месо
В момента модната тенденция е отглеждането на миещо месо в къщата. Той се корени в директен контакт с човек доста добре, въпреки че понякога може да бъде леко агресивен и раздразнителен, дори да може да ухапе.Въпреки това, той не представлява сериозна опасност за хората. Трябва да се държи в двора на къщата, тъй като в стаята ясно ще се усети не толкова приятна миризма, в допълнение, домашният любимец в къщата ще бъде горещ и претъпкан.
За опитомяване все още много малки кученца се вземат от женската, растяща в плен, като се използва изкуствено хранене. Само по този начин е възможно да се отгледа домашно миещо куче, да се улови възрастен от тази порода в дивата природа и да не може да го укроти.
Кученце, отгледано в плен от млада възраст, често е очарователно, сладко, игриво, податливо на обучение. Често от него израства отлично куче пазач. В градовете на Япония тяхното опитомяване и държане в домове за сираци беше всеобщо явление. Културата на Япония е известна с легенди и приказки за тануки, които са домашни любимци в много японски домове.
Пораснало далеч от естествените условия, кученцето бързо свиква с хората около него, те вече не могат да се адаптират към живота в дивата природа. Той винаги ще се стреми към връщане на хората, рискувайки да се превърне в лесен ловен трофей.
Периодичното изследване на кучето от ветеринарен лекар е задължително, в някои случаи те могат да бъдат носители на вируса на бяс.
Размножаване, продължителност на живота
В естествената дива среда това мистериозно и необичайно куче не живее дълго, възрастта му рядко надвишава 4 години. Домашен, може да живее от 10 до 15 години, при условие че се грижи добре.
Видео: миещо куче (Nyctereutes procyonoides)
за да изпратите